„Ползата от пътуването е да регулира въображението чрез действителността. И вместо да се мисли какви биха били нещата, да се види какви са.“
~ Самюел Джонсън
Спокойствие, хармония и вътрешна сила – това е Алекс в три думи. Срещаме се на чаша чай сред тишината на природата. Говорим си за детството му в Хюстън, за годините, прекарани в Канзас и Сан Франциско, където изучава „Изящни изкуства“. Някъде там се появява и интересът му към различните култури и идеи, и така започват пътешествията – Гватемала, Мексико, Индия са само част от екзотичните места, които посещава. Разказва ми за многобройните си хобита – от йога, през свирене на флейта и кулинария. От 2011 година живее в България, където води курс по Ащанга йога и се усъвършенства в двете си нови роли – на добър съпруг и баща.
Здравей, Алекс! Намираме те във Ветринци – малко селце, близо до Велико Търново. От всички места по света, на които си живял и които просто си посетил, как така избра точно България?
Живял съм на много места: Китай, Мексико, Гватемала, Австралия, Израел, Индия, Тайланд, Гърция, Тайван, Швейцария, Англия, Италия… Не съм избирал България – просто така се случи. Един вид тя избра мен, а и съпругата ми не би живяла никъде другаде (съпругата на Алекс е българка – бел.авт.), така че май нямам избор.
Във Велико Търново водиш курс по йога в малко познатия стил Ащанга. Кога и как се появи интересът ти към йога и с какво те привлече точно този стил?
Интересувам се от йога още от времето, когато бях в Китай, преди двайсетина години. Четох доста книги по темата, записах се на курс при йога инструктора Ричард Фрийман в Колорадо и съвсем се запалих – не само по стила, а и по концепцията и замисъла му. Първоначално бях привлечен от Ащанга, като предизвикателство в чисто физически план, заради трудността на асаните. Постепенно обаче достигнах до нови нива – тези, отвъд видимото. Ползата от йога се оказа по-голяма в духовен план, а физическата форма е само бонус.
Кой е твоят учител в йога? Някой, на когото се възхищаваш…
Възхищавам се на всеки, впуснал се в приключението, наречено „йога“. Това е път, по който лесно можеш да се изгубиш и не мога да кажа, че аз съм напреднал много. Това, всъщност, е пътят срещу прогреса – да се научиш просто „да бъдеш“, да живееш простичко и семпло. Мой основен учител е самият живот, а също жена ми и дъщеря ми. В света на Ащанга мой ментор е Ричард Фрийман… Разбира се вдъхновението идва и от много други, живи и напуснали този свят, личности – моят дядо, Херман Хесе, Достоевски.
Помага ли йога, в чисто житейски план, в ежедневието?
Да, помага ми в ежедневието! И в по-широк смисъл йога е начин на живот, така че ме учи непрекъснато.
Тази постоянна форма на практикуване на йога те поставя в едно състояние на осъзнатост, в което дори изпразването на миялната машина не е лишено от по-дълбок смисъл. Така се предпазваш и от депресията на „битовизма“ и живееш с усещането, че Вселената се е побрала в извадената от миялната лъскава лъжица.
Седенето изправен те кара да мислиш различно, дава ти сила и ти помага да балансираш безбройните гледни точки. Кара те гледаш на недостатъците си по един различен начин, който ги прави по-лесни за приемане. Например, аз винаги съм бил срамежлив и преди ненавиждах това свое качество. Докато сега, през погледа на йога, това е просто една от многото странности, които формират моята уникална личност.
Какво би посъветвал всеки, който желае да практикува йога?
Бих посъветвал всеки, който иска да се занимава с йога просто да започне. Началото е най-трудното при йога и се иска кураж да не се откажеш. Йога е стъпка в неизвестното, а това плаши. Йога е пространството или връзката между две системи, между едно вдишване и едно издишване, между две мисли, между двама души. И следователно, точно когато се сблъскаме с непознатото се сблъскваме с йога.
Да поговорим и за другата ти страст – пътуването. Кога и как установи, че притежаваш приключенски дух?
Копнежът по пътешествията е част от мен, откакто се помня. Желанието да „завладяваш“ места, на които не си бил и първичното любопитство да видиш „какво се крие зад ъгъла“, са в основата на този приключенски дух. Аз успях да дам на този подтик възможността да се развие със средствата, които имах, и да прерасне в многобройни пътешествия из целия свят.
Всъщност има ли място, където не си бил, а много искаш да посетиш?
Бих казал, че не съм от хората, които пътуват, само за да могат да кажат после, че са били някъде. В този ред на мисли бих искал да посетя всяко място, на което не съм бил, дори това да е отсрещната улица в собственото ми село.
А къде би желал да се върнеш отново? Кое е „твоето“ място, това, което си усетил да ти пасва най-добре?
Ами бих казал, че нямам нищо против да се върна на всяко едно място, на което съм бил, тъй като всички тези дестинации вече не са същите… Е, някои не са се променили много – например планините в Непал. Има и такива места, от които нямам много приятен спомен, като Пуерто Бариос в Гватемала, Гаосюн (град в югозападен Тайван – бел.авт.) или Фоджи в Италия.
Има ли нещо, без което не можеш?
Въздухът…
Какво би казал на младото си „Аз“ – това от преди 10-15 години?
Не приемай нищо лично!
Кой момент от живота ти досега би определил като най-вълнуващ и важен?
Всичко! Абсолютно всичко!
А има ли нещо, за което съжаляваш? Нещо, което би променил, ако можеше?
Съжалявам, че съм наранявал някои хора, а също и животни, по пътя си! И продължавам да наранявам емоционално – съпругата и дъщеря ми са най-пресния пример за това. Иска ми се да мога да променя това, но в същото време е трудно да преминеш през живота напълно свободен.
Най-големият ти страх?
Страхувам се за съпругата ми, от Смъртта, от говорене пред хора, и от това дали съм най-добрият пример за дъщеря ми…
Най-голямата ти надежда?
Най-голямата ми надежда е да има мир! Както в семейството ми, така и в световен план!
Като оптимист или като песимист се определяш?
Бих казал, че съм и двете, в различни ситуации…
В хармония ли си със себе си?
Никога не съм разбирал този въпрос… Как може да си или да не си в хармония със себе си? Та ТИ си СЕБЕ СИ!
А сега накъде?
Нямам много ясно виждане за бъдещето и мисля, че това е добро предимство за мен.
