„Всички модерни революции са довели до укрепването на властта в държавата.“
Талантлив писател, политик, борещ се за правда – това е Албер Камю. Орисан да е роден в една от най-кръвопролитните войни – Първата световна, той е носител на Нобелова награда. Онази същата, кръстена на създателя на динамита (и ако това не е ирония) от 1957 година. Може би именно за това, че вижда най-лошото от човешката природа е толкова силно свързан със защитата на правата на хората, защото по време на война наяве излизат най-лошите човешки черти. Неговото мото е „ego sum, ergo sum“ (аз съм, следователно съществувам) перифразирайки го в „бунтувам се, следователно съществувам“.
Албер Камю е различен, извън стандартите, не е от онзи тип хора, които винаги угодничат на властимащите, независимо кой е на власт в онзи момент. Той е бунтар, това е неговия начин да изкрещи срещу социалните неправди, а това не се харесва на онези, от които зависи живота на обикновените хора.
Работи на няколко места, за да успее да се издържа и същевременно да се дипломира. Между 1934 и 1936 година е активен член на Френската Комунистическа партия, виждайки там своето признание за борба между нарастващото неравенство между европейците и техните африкански колонии. Нарастването на фашизма в Европа силно го тревожи. По време на работата му за левия вестник „Alger republicain“ става свидетел на отношението на французите към берберите и арабите. Това след години ще постави основите на много от съвременните сблъсъци между източната и западната цивилизация и ще прокара път на много от терористичните мрежи в съвременна Европа.
#бюлетин
#от живота

Как можем да помогнем на жени, станали жертви на насилие
За изминалата 2020 г. 17 жени в България са убити от партньорите си. Това са само известните...
#доверете се на SiteGround
През 1940 година се жени за Габриел Пери и същевременно написва великите си произведения „Чужденецът“ и „Митът за Сизиф“. Включва се активно във френската Съпротива. Междувременно става близък приятел и част от обкръжението на Жан Пол Сартр. Но съдбата му е да бъде чужденец сред своето обкръжение.
След края на войната, когато победителите от Втората световна война разпределят зоните си на влияние, хуманиста Камю, който до вчера е върл комунист, сега се обявява против същата идея, за която се борил и толкова силно вярвал. Вчерашните му приятели стават днешните му врагове. Рискува приятелството си дори с Пол Сартр, след като през 1951 година Камю публикува антикомунистическото си произведение „Разбунтуваният човек“. Критиката е повече от унищожителна, което го принуждава да търси ново поприще в театъра между 1953 и 1959 година.
През 50-те години работи активно за човешките права като член на ЮНЕСКО и ООН. Но след като фашистка Испания се присъединява, прекратява работата си за организацията, защото е отявлен противник на диктатора Франко.
Човещината и таланта му не остават незабелязани от интелигенцията и през 1957 година получава Нобеловата награда за мир. С труда си успява да осветли много от социалните несправедливости и човешки проблеми, които в онези смутни времена много лесно могат да бъдат подминати, а също така и защото се обявява против изпълнението на смъртното наказание. С получаването на наградата писателят става вторият най-млад носител на това отличие, след Ръдиард Киплинг.
Интересно е да се отбележи, че когато завършва и изпраща произведението си „Чужденецът“ на своя издател Андре Марло, страната е окупирана от нацистка Германия, но въпреки недостига на хартия книгата успява да се продаде в тираж от 4000 бройки. А това е само началото на едно забележително произведение, което само до началото на XX век е продадено в 10 млн. бройки.
За съжаление през 1960 г. борецът за свободите и правдите, преследван от комунисти, отлъчен от близкия си кръг, удостоен с награда за мир, заради каузата винаги да отразява проблемите на съвременното общество, загива в автомобилна катастрофа.
Но Смъртта може и да отнеме физически Камю, но не може да заличи спомена за творчеството на този велик хуманист. Той изправя срещу властимащите най-силното си оръжие – перото, защото то може да нанесе много по-големи поражения и от най-модерното за времето си огнестрелно оръжие.
още за четене

Съветите на Страхил: 6 често срещани грешки, които ви пречат да отслабнете
С тази статия ще се върнем малко или много към някои от основните принципи на здравословното и...

По пътя към Българския Великден. В името на род и църква – борбата на Иларион Макариополски
Вече е ставало дума, че българският народ се създава около българската църква, в която...

Какво мога да направя днес, за да подобря живота си утре
Качеството на нашия живот зависи от качеството на навиците ни, казва писателят Джеймс Клиър....

Ритуали и поверия през То̀доровата седмица
Ритуали и поверия през То̀доровата седмица. Заветът на старите българи за възстановяване баланса...

Аксиния Михайлова за наградата „Макс Жакоб“
Съвсем наскоро поетесата Аксиния Михайлова получи престижната френска награда „Макс Жакоб“ с...

Български къщи и хотели от приказките
Мюзикълът като жанр все още е ново понятие за българската театрална сцена, въпреки все по-честите...

Сюрреализъм или класика – двете модни величия на везните на времето
Коко Шанел и Елза Скиапарели - две модни икони, променили тотално разбиранията за мода, стил и...

Крем с тиква
Не харесвам Хелоуин, но обичам тиква и не устоях на изкушението да приготвя забавен крем. Както...
къде и кога да отидем
предстоящи събития