„Всички модерни революции са довели до укрепването на властта в държавата.“
Талантлив писател, политик, борещ се за правда – това е Албер Камю. Орисан да е роден в една от най-кръвопролитните войни – Първата световна, той е носител на Нобелова награда. Онази същата, кръстена на създателя на динамита (и ако това не е ирония) от 1957 година. Може би именно за това, че вижда най-лошото от човешката природа е толкова силно свързан със защитата на правата на хората, защото по време на война наяве излизат най-лошите човешки черти. Неговото мото е „ego sum, ergo sum“ (аз съм, следователно съществувам) перифразирайки го в „бунтувам се, следователно съществувам“.
Албер Камю е различен, извън стандартите, не е от онзи тип хора, които винаги угодничат на властимащите, независимо кой е на власт в онзи момент. Той е бунтар, това е неговия начин да изкрещи срещу социалните неправди, а това не се харесва на онези, от които зависи живота на обикновените хора.
Работи на няколко места, за да успее да се издържа и същевременно да се дипломира. Между 1934 и 1936 година е активен член на Френската Комунистическа партия, виждайки там своето признание за борба между нарастващото неравенство между европейците и техните африкански колонии. Нарастването на фашизма в Европа силно го тревожи. По време на работата му за левия вестник „Alger republicain“ става свидетел на отношението на французите към берберите и арабите. Това след години ще постави основите на много от съвременните сблъсъци между източната и западната цивилизация и ще прокара път на много от терористичните мрежи в съвременна Европа.
#бюлетин
#от живота

Как можем да помогнем на жени, станали жертви на насилие
За изминалата 2020 г. 17 жени в България са убити от партньорите си. Това са само известните случаи, а колко точно жени приключват живота си фатално в дома си, не можем да знаем, тъй като подобна статистика не се води. СТАНИ ДОБРОДЕТЕЛ ♥За изминалата 2020 г. 17...
#доверете се на SiteGround
През 1940 година се жени за Габриел Пери и същевременно написва великите си произведения „Чужденецът“ и „Митът за Сизиф“. Включва се активно във френската Съпротива. Междувременно става близък приятел и част от обкръжението на Жан Пол Сартр. Но съдбата му е да бъде чужденец сред своето обкръжение.
След края на войната, когато победителите от Втората световна война разпределят зоните си на влияние, хуманиста Камю, който до вчера е върл комунист, сега се обявява против същата идея, за която се борил и толкова силно вярвал. Вчерашните му приятели стават днешните му врагове. Рискува приятелството си дори с Пол Сартр, след като през 1951 година Камю публикува антикомунистическото си произведение „Разбунтуваният човек“. Критиката е повече от унищожителна, което го принуждава да търси ново поприще в театъра между 1953 и 1959 година.
През 50-те години работи активно за човешките права като член на ЮНЕСКО и ООН. Но след като фашистка Испания се присъединява, прекратява работата си за организацията, защото е отявлен противник на диктатора Франко.
Човещината и таланта му не остават незабелязани от интелигенцията и през 1957 година получава Нобеловата награда за мир. С труда си успява да осветли много от социалните несправедливости и човешки проблеми, които в онези смутни времена много лесно могат да бъдат подминати, а също така и защото се обявява против изпълнението на смъртното наказание. С получаването на наградата писателят става вторият най-млад носител на това отличие, след Ръдиард Киплинг.
Интересно е да се отбележи, че когато завършва и изпраща произведението си „Чужденецът“ на своя издател Андре Марло, страната е окупирана от нацистка Германия, но въпреки недостига на хартия книгата успява да се продаде в тираж от 4000 бройки. А това е само началото на едно забележително произведение, което само до началото на XX век е продадено в 10 млн. бройки.
За съжаление през 1960 г. борецът за свободите и правдите, преследван от комунисти, отлъчен от близкия си кръг, удостоен с награда за мир, заради каузата винаги да отразява проблемите на съвременното общество, загива в автомобилна катастрофа.
Но Смъртта може и да отнеме физически Камю, но не може да заличи спомена за творчеството на този велик хуманист. Той изправя срещу властимащите най-силното си оръжие – перото, защото то може да нанесе много по-големи поражения и от най-модерното за времето си огнестрелно оръжие.
още за четене

На Никулден WWF разказа за изчезващите господари на Дунав – есетрите
Въпреки забраните за улов, натискът върху последните диви популации на есетри в Европа нараства. В долното течение на река Дунав, на границата между България и Румъния, са се запазили последните в Европа, размножаващи се в естествена среда, популации на диви...

По пътя към Българския Великден. В името на род и църква – борбата на Иларион Макариополски
Вече е ставало дума, че българският народ се създава около българската църква, в която богослужението е на роден език. И така, изоставяйки езичеството, славяни и прабългари, обединени от общата вяра, поставят началото на българския народ. Това става на два етапа:...

ALI с премиера на видеото на „Don’t Hate Me“
В своя пети сингъл алтернативната рок банда реди сурови истини с перфектно полирани детайли и емоционален мащаб отвъд музиката.

Свети Киприян Българин – от монах в Килифарево до митрополит на цяла Русия
Непознатият в наши дни Киприян е сред най-влиятелните българи в цялата световна история. Напускайки родината си, този наш сънародник се заселва в друга страна, където започва да ръководи милиони човешки съдби. Близо тридесет години (от 1375 до 1406 г.), с кратки...

Аксиния Михайлова за наградата „Макс Жакоб“
Съвсем наскоро поетесата Аксиния Михайлова получи престижната френска награда „Макс Жакоб“ с книгата си „Целувката на времето“. Това е втора награда от Франция, след наградата „Гийом Аполинер“ през 2014 г., и втора книга, писана директно на френски език. Новината е...

Опакованата Триумфална Арка – мечтата на Кристо
Едно от местата, за което бленувах беше Франция и дори през тези трудни за пътуване времена имах късмета да посетя Париж през октомври.

Музеят „Галиера“ отвори врати с изложба посветена на Шанел
Мюзикълът като жанр все още е ново понятие за българската театрална сцена, въпреки все по-честите опити с известни автори и заглавия. снимка: espritdegabrielle.com „Галиера“, или музеят на модата в Париж (Palais Galliera), най-сетне отвори врати, след двугодишен...

Крем с тиква
Не харесвам Хелоуин, но обичам тиква и не устоях на изкушението да приготвя забавен крем. Както винаги в мой стил: без брашна, млечни продукти и без захар, обогатен с ароматен шоколадов ганаж с канела. Този крем, с нежен и деликатен аромат, е подходящ за следобедната...
къде и кога да отидем
предстоящи събития