Албер Камю – един неразбран чужденец сред своите

Талантлив писател, политик, борещ се за правда – това е Албер Камю. Орисан да е роден в една от най-кръвопролитните войни – Първата световна, той е носител на Нобелова награда. Онази същата, кръстена на създателя на динамита (и ако това не е ирония) от 1957 година. Може би именно за това, че вижда най-лошото от човешката природа е толкова силно свързан със защитата на правата на хората, защото по време на война наяве излизат най-лошите човешки черти. Неговото мото е „ego sum, ergo sum“ (аз съм, следователно съществувам) перифразирайки го в „бунтувам се, следователно съществувам“.

Албер Камю е различен, извън стандартите, не е от онзи тип хора, които винаги угодничат на властимащите, независимо кой е на власт в онзи момент. Той е бунтар, това е неговия начин да изкрещи срещу социалните неправди, а това не се харесва на онези, от които зависи живота на обикновените хора.

Работи на няколко места, за да успее да се издържа и същевременно да се дипломира. Между 1934 и 1936 година е активен член на Френската Комунистическа партия, виждайки там своето признание за борба между нарастващото неравенство между европейците и техните африкански колонии. Нарастването на фашизма в Европа силно го тревожи. По време на работата му за левия вестник „Alger republicain“ става свидетел на отношението на французите към берберите и арабите. Това след години ще постави основите на много от съвременните сблъсъци между източната и западната цивилизация и ще прокара път на много от терористичните мрежи в съвременна Европа.

През 50-те години работи активно за човешките права като член на ЮНЕСКО и ООН. Но след като фашистка Испания се присъединява, прекратява работата си за организацията, защото е отявлен противник на диктатора Франко.

Човещината и таланта му не остават незабелязани от интелигенцията и през 1957 година получава Нобеловата награда за мир. С труда си успява да осветли много от социалните несправедливости и човешки проблеми, които в онези смутни времена много лесно могат да бъдат подминати, а също така и защото се обявява против изпълнението на смъртното наказание. С получаването на наградата писателят става вторият най-млад носител на това отличие, след Ръдиард Киплинг.

Интересно е да се отбележи, че когато завършва и изпраща произведението си „Чужденецът“ на своя издател Андре Марло, страната е окупирана от нацистка Германия, но въпреки недостига на хартия книгата успява да се продаде в тираж от 4000 бройки. А това е само началото на едно забележително произведение, което само до началото на XX век е продадено в 10 млн. бройки.

За съжаление през 1960 г. борецът за свободите и правдите, преследван от комунисти, отлъчен от близкия си кръг, удостоен с награда за мир, заради каузата винаги да отразява проблемите на съвременното общество, загива в автомобилна катастрофа.

Но Смъртта може и да отнеме физически Камю, но не може да заличи спомена за творчеството на този велик хуманист. Той изправя срещу властимащите най-силното си оръжие – перото, защото то може да нанесе много по-големи поражения и от най-модерното за времето си огнестрелно оръжие.