Тя е необятна като фотографиите си. Интелигентна, забавна, отворена към света и хората…
Албена Николова е фотограф и преподавател, неспокоен дух и артист в пълния смисъл на думата. Родена e във Велико Търново, където завършва „Живопис“, като по време на обучението си има възможност да специализира „художествена обработка на кожа“ в Литва.
През 2007 г. работи за „Българска Филателия“, изготвяйки илюстрации за юбилеен плик и печат по случай годишнината от основаването на Варненския аквариум.
През 2013 г. се дипломира с магистърска степен на специалност „Дизайн“, визуална комуникация и мултимедия към университета „Сапиенца“ в Рим. В дипломната си работа проектира визуалната идентичност на българските културни институти в чужбина.
Пътува много, но както сама споделя: „Не срещам трудности да живея и работя в международна среда!“ Прекарва 6 месеца в Словения с Европейската Доброволческа Служба, където работи като фотограф и график за местна културна организация.
Участва в многобройни колективни изложби в Италия, като прави и няколко самостоятелни представяния в Словения и в Рим. Творбите й са публикувани в арт каталози в Полша и Италия.
През 2010 г. получава наградата на публиката за най-добра илюстрация на тема „Блус от Trasimeno Blues Cartoon Festival“ – Италия.
В момента работи предимно в областта на фотографията – дигитална и аналогова, и графичния дизайн. Член е на Студио за експериментална графика и фотография „Лаборинтус“, където изучава антични техники на фотографски печат и по-специално – цианотипия.
През 2016 г. престижното списание „VOGUE“ – Италия, публикува нейни снимки.
Зная, че рядко се задържаш на едно място за дълго време. Къде те намираме в момента?
Противно на очакванията ми, вече 7 години живея в Рим. С изключение на 6 месеца през 2014-та, когато се преместих в Словения, но набързо се върнах обратно във „Вечния Град“.
Кога и как разбра, че фотографията е твоето призвание?
На 100% се убедих в това последните 2 години. Винаги съм се занимавала с много неща едновременно. С фотографията започнах дигитално като хоби през 2008-ма, но тя ме отведе към фото колажи и манипулации, които принадлежат повече на графичния дизайн. Един от най-ранните ми спомени от детството е, че присъствам на печатане на снимки в тъмна стаичка, с червената светлина и всичко останало! Винаги съм знаела, че един ден ще се занимавам точно с това!
Кои са твоите учители? Какво/ кой те вдъхновява?
Вим Вендерс (режисьор), Виктор Пасков (писател), Кърт Вонегът (писател), Дейв Маккийн (графичен дизайнер), Джулио Монтеверде (скулптор). Това са имената, които са имали най-силно въздействие над мен – имената от серия „А“, както ги наричаме вкъщи. Вдъхновяват ме хората, които успяват да разказват истината чрез приказки.
Съвременните технологии превърнаха всеки един от нас във „фотограф“. Социалните мрежи са препълнени от снимки – в бара, в метрото, на улицата, с приятели и разбира се, неизбежните селфита… Къде е мястото на подобен тип „фотографии“?
На италиански има хубав израз за това „stanno bene là“ – буквално, „добре са си там“. Аз съм твърдо „ЗА“ развитието на новите технологии – според мен действат като „филтър“. На когото му стига да е „фотограф“ в Инстаграм, е свободен да си стои там. Грамотните фотографи влизат в тъмната стаичка (camera obscura), въпреки всичко.
А какво отличава наистина добрата снимка? И кога една снимка се превръща в изкуство?
Добрата снимка разказва! Посредствената снимка отразява. Когато светлината е правилна, експозицията е точна, цветовете са балансирани и позата безупречна. Винаги трябва и малко магия. Спомняш си как си направил снимката, но не си спомняш, как точно се е получила така.
Кои са любимите ти обекти за фотографиране?
През годините вниманието ми се е насочвало към различни обекти. Надявам се това да означава, че еволюирам като фотограф. В момента снимам предимно архитектура в минималистичен, почти абстрактен стил.
От всички твои фотографии, коя е любимата ти? Каква е нейната история?
Нарекох я „Elì, Elì, lemà sabactàni” (арамейски – „Боже, Боже, защо ме изостави?“). Представлява фото колаж от 3 снимки, които направих по литовското крайбрежие на Бяло море. Исках да събера цялата необятност на това място и да я поставя в пълна изолация. Там се чувствах на края на света, но в позитивен смисъл. Бях заобиколена единствено от съществени неща, празнотата беше изпълнена със смисъл.
Живяла си на доста места. Кой град остана завинаги в сърцето ти?
Каунас, Литва. Знам, че не бих могла да живея за постоянно там, но когато мога се връщам.
Къде обичаш да се връщаш?
Точно там.
България или Италия?
Европа.
Занимаваш се с доста неща. Остава ли ти свободно време и как си почиваш от ежедневието?
Фотографията не е професия, а начин на живот. Когато не съм в офиса или в ателието, гледам да съм в движение и да снимам. Стремя се да прекарвам колкото се може повече време близо до морето, дори през зимата.
За какво мечтаеш (в професионален и личен план)?
Поставям си постижими цели. Бих искала един „Plaubel Makina“ (фотоапарат) и да посетя градовете от филмите на Вим Вендерс. Бих започнала с Палермо.
Твоята житейска философия?
Животът е един, кратък е и парите никога не стигат! Така че, който се опитва да се занимава с неща, с които всъщност не иска да се занимава, да не се опитва! Правете, каквото ви е на душата!
