Две поредни сутрини се събуждам с великденски предавания по телевизията, обсъждащи един и същ доста актуален въпрос. Помним ли каква е същината на празника или по-скоро се увличаме в приготовленията и битовите традиции свързани с него?
В къщи си направихме козунак, курабийки, боядисахме яйца, пожертва се агне и се пи червено вино. Липсваше единствено Великденския заек, но разбира се той идва от „чужда“ традиция и няма място на нашата маса. Родителите ми обикаляха църквата и донесоха свещения огън. Вчера на обяд баща ми прекади масата и се опита да каже молитва, чиито думи не знаеше. Защо се кади? Защо се меси козунак? Защо се боядисват яйца? На тези въпроси обикновено се отговаря: – Защото така се прави! – поне в моето семейство. Седнахме на празничната трапеза, а баща ми си пожела всяка година на Великден да има „печенко“.
Въпросите за същината отекват в съзнанието ми. Замислям се за хората от онова време и за техните възприятия за света. За това колко самотен е бил Исус сред тълпите озверели, обезверени хора, колко е бил смел, упорит и решителен?
Независимо дали сте вярващи или не, и каква религия изповядвате, няколко са основните неща, които историята за Христос иска да ни разкаже, а именно:
Обичайте се! Прощавайте си! Бъдете благодарни!
Две хиляди години по-късно човечеството е постигнало изключителен напредък в това отношение, но сякаш още нещо не ни достига, за да заживеем в мир и хармония помежду си в глобален мащаб. Нещо ни гложди и човърка, не сме доволни, искаме още и още!
Да вземем България например. Бедни сме, нямаме това, нямаме онова, не сме като „на Запад“. Ами да, ама не сме и като на „Изток“. Сравняваме се с един измислен идеал, стандарт за щастие и сме като коне с капаци обърнати и устремени по течението на материализма. Защо не спрем за момент, да се огледаме и да осъзнаем, че в България хората живеят по-богато от сигурно поне две трети от хората по света? Защо не сме благодарни за това, което имаме, вместо да се оплакваме и страдаме за това, което е далеч все още от нас?
Това не е само „характерна черта на българина“, това е вярно за голяма част от населението на планетата, дори и за тези, които привидно имат всичко. Бедните искат да са богати, богатите искат да са още по-богати. Притежанието на множество „готини“ предмети и възможностите за развлечения ни удовлетворяват за момент, разбира се. Когато момента свърши обаче, не ни остава нищо друго, освен да продължим да искаме – нови предмети и нови преживявания. Това, което всички търсим обаче, някои съзнателно други не, всъщност е Любовта и мира в сърцата ни. Не изискващата и „изпепеляваща“ любов, страст, а чистата всемирна Любов, която създава света около нас и която чака да бъде пробудена вътре в нас.
Тази Любов иска да ни покаже Исус. Смъртта му според мен е символично проявление на „смъртта“ на неспирните ни желания, на дребните дрязги между хората, на егоизма, омразата, страха, а възкресението му – зараждането на Любовта в сърцата ни.
Възродим ли тази Любов, ще намерим хармония и утеха за неспирно търсещия ум и мир за човечеството!
Нека Христос възкръсне в сърцата ни!
Воистина Воскресе!
