„Будна, 2 часа е, сутринта в Германия мисля за това невероятно пътуване, на което съм! Никога не съм си мислила, преди 14 години, че тези крака ще ме отведат до толкова много невероятни места! Това, което ме направи инвалид, всъщност ме направи това, което съм. Не че това е било лесно, този път е дълъг и пълен с много предизвикателства, но аз съм тук, Ние сме тук! Животът е хубав!“ Ейми Пърду
Запознайте се с Ейми, професионална актриса, танцьорка, сноубордист и активист за интеграция на хора с физически проблеми. Една история за задържане на ръба на смъртта и възраждането на човешкия дух.
Едва на 19 години Ейми става жертва на коварния бактериален менингит, който за един следобед преобръща живота и. Ейми се прибира вкъщи със симптоми наподобяващи грип, няколко часа по-късно бива откарана в болница, където лекарите се борят за живота и в продължение на няколко седмици. Шансовете и да оцелее са нищожните 2%.
Ейми прекарва близо две седмици в кома, за които си спомня единствено, че се е чувствала, като изправена на пръсти на ръба на висока скала, клатушкаща се между живота и смъртта. Когато най-сетне отваря очи, младото момиче е много разстроено от състоянието си. Вследствие на септичен шок, причинен от болестта, двата и бъбрека са напълно увредени, а далакът и премахнат напълно, както и двата и крака под коляното. Първият въпрос, който си задава в болницата е „Ще мога ли някога пак да карам сноуборд?“ Ейми се занимава със спорта от 15 годишна възраст и това е нейната страст, нещото, което и дава свобода на духа.
Ейми прекарва дълго време в дълбока депресия след случката; заровена между възглавниците си в леглото, с подпрени на него, неугледни дървени протези. Един ден тя решава, че живота и не може да продължава така и, че нещо трябва да се промени – трябва да се научи да приема и харесва новата Ейми, вместо да се чувства ограничена и в безизходица. Това простичко прозрение я мотивира достатъчно да се изправи на крака и да започне живота си отначало.
„Започнах да намирам и хубавите и забавни страни на положението ми. Например – мога да съм висока точно колкото си поискам“, шегува се Ейми. „В зависимост от човека, с когото се виждам мога да наглася височината си така, че да съм нито твърде висока нито твърде ниска за него!“
Ейми посвещава следващата част от живота си в търсене на перфектните протези, които ще я върнат на пистата. След като не намира такива, тя се заема да направи дизайн и да изработи свои собствени с подръчни материали, които обаче да са достатъчно гъвкави и удобни, за да може да сгъва коленете си – задължително изискване при сноубординга. Седем месеца след ампутацията Ейми е обратно на пистата. В началото е много трудно разбира се и нерядко се случват сконфузни ситуации, като например при падане, сноуборда и да продължи да се спуска заедно с краката и пред изумените погледи на останалите хора по пистата. Въпреки трудностите Ейми успява да преодолее болката, протезите и гравитацията и дори успява да спечели бронзов медал на зимните параолимпийски игри в Сочи.
Успехите и не спират до там, Ейми участва в тазгодишното издание на „Танцувай със звездите“ (САЩ) и печели второ място с партньора си Дерек Хъф. Журито, както и публиката са силно впечатлени от изявата на Ейми, която се движи толкова нежно и с такава лекота, че никой не би заподозрял, че тя всъщност носи протези.
Освен с танци и сноуборд, Ейми се снима в няколко филма, както и в клип на Мадона, дизайнер е на дрехи и работи като професионален мотиватор, като изнася лекции в различни части на света. Новата и най-голяма страст обаче е свързана с работата и в неправителствената организация, която създава, заедно с половинката си Даниел Гейл. Целта им е да помогнат на други хора в нейното състояние да намерят сили да заживеят пълноценен живот.
„Ако можех да върна времето назад, не бих променила нито една секунда! Ампутацията на краката ми даде толкова много, повече отколкото ми отне! Бях поставена в положение, което ме принуди да използвам въображението си, да разширявам мирогледа си и да се развивам отвъд ограниченията!“
„Да бъдеш инвалид е собствен избор – има толкова много хора, които имат крака, а всъщност прекарват живота си като инвалиди!“
