Франсоа Озон е една от водещите фигури в новата Нова Вълна (New Wave) на френското кино. Роден е през 1967 год. в Париж. Завършва режисура и първоначално прави късометражни филми. Дебютът му в пълнометражното кино е през 1998 год. със сатирата „Ситком“. За нея се дават добри отзиви и рецензии, но големият му пробив неминуемо е с „8 жени“, с Катрин Деньов. Филмите на Озон очароват с дълбокия си психологизъм, изразен чрез сексуалността и вечната тема „Аз и другият“.
Тук ще разгледаме как тези теми се разгръщат в някои от последните му произведения.
„Другият любовник“ излиза през 2017 год. и е последният проект на Озон до този момент. Историята е за млада жена, която започва любовна връзка със своя психоаналитик. Отношенията им изглеждат нормални и здравословни докато Клоуи не започва и паралелна връзка с неговия брат близнак. Буквалният превод на заглавието гласи „Двойният любовник“. Така още в началото режисьорът загатва за двойствеността на личността. После и сюжетът потвърждава, че братът е действително не друго, а само един огледален образ на Пол, роден в съзнанието на Клоуи. В него тя вижда всичко онова, което Пол не притежава – Пол мрази котки, но Луи ги обожава също като нея. С помощта на този измислен любовник Клоуи се опитва да постигне баланс във връзката си, защото другият допълва първия.
#бюлетин
#кино

Очаквайте първият български филм на ужасите – „На прага“
По случай старта на нова онлайн поредица, Ани и две нейни приятелки се отправят към СТАНИ ДОБРОДЕТЕЛ ♥ По случай старта на нова онлайн поредица, Ани и две нейни приятелки се отправят към изоставена хижа в Люлин планина, за която се говори, че е обитавана от...
Филмът не е толкова за отношенията в двойката, колкото за психологическите съзнателни и несъзнателни механизми, които задвижват привличането. Луи олицетворява склонността ни да идеализираме образа на любимия и показва как го дорисуваме с въображението си. И точно защото копнеем за този идеален образ, когато се срещнем с реалната личност, ни е трудно да я приемем в нейната несъвършена цялост и търсим винаги нещо или някой да запълни празнините.
Темата също може да се разгледа и извън рамката на любовните взаимоотношения. Реалността често е разочароваща и прекалено сива в сравнение с експанзията от мечти и копнежи, случваща се във вътрешния свят. Затова много хора търсят бягство от действителността. Целият този модел е завоалиран като психическо разстройство у героинята, но не загатва ли той и нещо за човешката природа, изявено при много от нас, макар и не под тази патологична форма?
„Франц“ ни връща към следвоенната епоха на Първата световна война в малко градче в Германия. Застинало във времето, не само защото такава е естествената динамика на климата в малкия град по принцип, но и защото героите живеят със сковаващата ги скръб по Франц. Неговите родители и младата му вдовица обаче скоро са измъкнати от блатото на горестта, благодарение на французина Адриан, който започва да посещава гроба на загиналия. Семейството го приема в дома си за дълго гостуване, през което той им разказва химерни истории за дружбата си с Франц. Представя се за негов състудент от следването му във Франция, случило се преди войната. Така Андриан скрива истината, че всъщност той е онзи, който го е убил на фронта, а не му е приятел от студентските години.
В развоя на историята става ясно, че те са склонни да му простят, защото той сега им връща Франц и те могат да изживеят един по-добър, дори идеален, но за сметка на това въображаем Франц, който обаче е толкова силен, че самият Адриан започва да го въплъщава. Образите на двете момчета се размиват докато станат накрая напълно тъждествени. За родителите чужденецът вече е синът им, а за Ана той е изгубеният й съпруг. Разбира се, зрителят осъзнава, че героите не са изцелени от болката си, а преминават през естествени етапи на процеса на скърбенето. За тях фантазията е бягство от тежката реалност. Виждаме, че скръбта не е статична, че тя е спектър от състояния и движение между фази.
Задаваме си и въпроса: Кой е „другият“? Дали „другият“ не е само вътрешно измерение на нашите представи и ако е така, способни ли сме да изградим пълноценна връзка с човек, който действително отсъства? Самият Адриан започва да изживява едно фантазно приятелство с лек привкус на хомосексуалност с човека, чиято личност никога не е познавал.
Излизайки от полемиката за фантазията и реалността, поставят се и много етични въпроси в този филм. За „благородството“ на лъжата и дали истината винаги помага или е по-добре да излъжеш, за да предпазиш човека. Също неизменна военна тема, но този път не представена като героизъм, а по-скоро как и едните, и другите са жертви, „братя по съдба“ и колко е лоша войната, която превръща онези, които е можело да са приятели, във врагове.
„Само на 17“ борави с особен вид психологизъм, поднесен по виртуозно лек начин. Тук Франсоа Озон не просто нищи психологията на героите, той се занимава и с психологията на зрителите. Чрез всяко действие провокира очакванията и разбива клишето на типичната драма.
Филмът започва с лятна ваканция в Прованс, където Изабел изживява първата си любов. Сцената е класическа – топли летни вечери, пасторална романтика далече от града, безгрижието на младостта и първата омая на копнежа. Но след прибирането й в Париж разбираме, че Изабел не изпитва сантимент към лятната си афера и за нея интимността е просто игра, към която тя подхожда равнодушно. Докато връстниците й се влюбват и разлюбват, тя решава да проституира, без да е притисната от обстоятелства или да страда от материални и емоционални липси.
#кино

Документален филм за Одри Хепбърн разкрива една непозната страна на живота ѝ
Нов документален филм, за актрисата Одри Хепбърн (Audrey Hepburn), излиза на 30-ти ноември тази година. СТАНИ ДОБРОДЕТЕЛ ♥ Нов документален филм, за актрисата Одри Хепбърн (Audrey Hepburn), излиза на 30-ти ноември тази година. Това не е първият и вероятно няма...
Зрителят очаква подобна фабула да разкрие драма, система от причинно-следствени връзки, довеждащи до събитието, но филмът ни лишава от това. Изабел е 17-годишна французойка, идваща от добро семейство и подсигурена с всичко необходимо, за да живее добре, която решава да стане момиче на повикване, ей така, за забавление, без никакъв конфликт в живота й, който да я тласне натам.
Зараждат се две опозиционни двойки – драма-недрама и герой-негерой. Първата е подсилена и от факта, че драма има, но тя е единствено изживяна от близките на момичето, като реакция към нейната постъпка. Самата Изабел никога не отговаря на въпроса „Защо?“. Тя е красива и студена като статуя, непроницаема, присъства, но само тялом и така се превръща в негерой. Изабел е протагонист, за когото очакваме да научим много, да се разгърне и развие в хода на действията, но персоната й, макар и на фокус, остава загадка до самия край.
още за четене

На Никулден WWF разказа за изчезващите господари на Дунав – есетрите
Въпреки забраните за улов, натискът върху последните диви популации на есетри в Европа нараства. В долното течение на река Дунав, на границата между България и Румъния, са се запазили последните в Европа, размножаващи се в естествена среда, популации на диви...

Един родолюбец с добри намерения – дъновистът Иван Багрянов
За шеста поредна година ще се състои фестивалът „Срещи на младото европейско кино“, организиран от сдружение „Арте Урбана Колектив“. От 21-ви до 23-ти юни в зала „Славейков“ на Френския институт в България Специалистите изказват противоречиви мнения за събитията от...

ALI с премиера на видеото на „Don’t Hate Me“
В своя пети сингъл алтернативната рок банда реди сурови истини с перфектно полирани детайли и емоционален мащаб отвъд музиката.

Константин Фотинов – основател на българския периодичен печат
Сега ще разкажем повече за родоначалника на нашия периодичен печат – големия просветител Константин Фотинов. Той е личността, която полага основите на народното ограмотяване с помощта на средства за масова информация.снимка: Исторически музей, СамоковПортрет на...

Аксиния Михайлова за наградата „Макс Жакоб“
Съвсем наскоро поетесата Аксиния Михайлова получи престижната френска награда „Макс Жакоб“ с книгата си „Целувката на времето“. Това е втора награда от Франция, след наградата „Гийом Аполинер“ през 2014 г., и втора книга, писана директно на френски език. Новината е...

Опакованата Триумфална Арка – мечтата на Кристо
Едно от местата, за което бленувах беше Франция и дори през тези трудни за пътуване времена имах късмета да посетя Париж през октомври.

„Панелките“ – завръщане през призмата на модата
Израснах през последното десетилетие на комунизма в Източна Европа. Животът ми трябваше да бъде предопределен фотограф: Тина Бояджиева Израснах през последното десетилетие на комунизма в Източна Европа. Животът ми трябваше да бъде предопределен, защото политическата...

Съветите на Страхил: Защо авокадото е толкова полезно?
Може да се каже, че авокадото е уникален вид плод. Може да се каже, че авокадото е уникален вид плод. Повечето плодове са богати основно на въглехидрати, докато авокадото съдържа голямо количество полезни мазнини. Благодарение на своята висока хранителна стойност,...
къде и кога да отидем
предстоящи събития