Франсоа Озон е една от водещите фигури в новата Нова Вълна (New Wave) на френското кино. Роден е през 1967 год. в Париж. Завършва режисура и първоначално прави късометражни филми. Дебютът му в пълнометражното кино е през 1998 год. със сатирата „Ситком“. За нея се дават добри отзиви и рецензии, но големият му пробив неминуемо е с „8 жени“, с Катрин Деньов. Филмите на Озон очароват с дълбокия си психологизъм, изразен чрез сексуалността и вечната тема „Аз и другият“.

 

Тук ще разгледаме как тези теми се разгръщат в някои от последните му произведения.

 

„Другият любовник“ излиза през 2017 год. и е последният проект на Озон до този момент. Историята е за млада жена, която започва любовна връзка със своя психоаналитик. Отношенията им изглеждат нормални и здравословни докато Клоуи не започва и паралелна връзка с неговия брат близнак. Буквалният превод на заглавието гласи „Двойният любовник“. Така още в началото режисьорът загатва за двойствеността на личността. После и сюжетът потвърждава, че братът е действително не друго, а само един огледален образ на Пол, роден в съзнанието на Клоуи. В него тя вижда всичко онова, което Пол не притежава – Пол мрази котки, но Луи ги обожава също като нея. С помощта на този измислен любовник Клоуи се опитва да постигне баланс във връзката си, защото другият допълва първия.

#бюлетин

#кино

Очаквайте първият български филм на ужасите – „На прага“

Очаквайте първият български филм на ужасите – „На прага“

По случай старта на нова онлайн поредица, Ани и две нейни приятелки се отправят към СТАНИ ДОБРОДЕТЕЛ ♥ По случай старта на нова онлайн поредица, Ани и две нейни приятелки се отправят към изоставена хижа в Люлин планина, за която се говори, че е обитавана от...

Филмът не е толкова за отношенията в двойката, колкото за психологическите съзнателни и несъзнателни механизми, които задвижват привличането. Луи олицетворява склонността ни да идеализираме образа на любимия и показва как го дорисуваме с въображението си. И точно защото копнеем за този идеален образ, когато се срещнем с реалната личност, ни е трудно да я приемем в нейната несъвършена цялост и търсим винаги нещо или някой да запълни празнините.

 

Темата също може да се разгледа и извън рамката на любовните взаимоотношения. Реалността често е разочароваща и прекалено сива в сравнение с експанзията от мечти и копнежи, случваща се във вътрешния свят. Затова много хора търсят бягство от действителността. Целият този модел е завоалиран като психическо разстройство у героинята, но не загатва ли той и нещо за човешката природа, изявено при много от нас, макар и не под тази патологична форма?

„Франц“ ни връща към следвоенната епоха на Първата световна война в малко градче в Германия. Застинало във времето, не само защото такава е естествената динамика на климата в малкия град по принцип, но и защото героите живеят със сковаващата ги скръб по Франц. Неговите родители и младата му вдовица обаче скоро са измъкнати от блатото на горестта, благодарение на французина Адриан, който започва да посещава гроба на загиналия. Семейството го приема в дома си за дълго гостуване, през което той им разказва химерни истории за дружбата си с Франц. Представя се за негов състудент от следването му във Франция, случило се преди войната. Така Андриан скрива истината, че всъщност той е онзи, който го е убил на фронта, а не му е приятел от студентските години.

 

В развоя на историята става ясно, че те са склонни да му простят, защото той сега им връща Франц и те могат да изживеят един по-добър, дори идеален, но за сметка на това въображаем Франц, който обаче е толкова силен, че самият Адриан започва да го въплъщава. Образите на двете момчета се размиват докато станат накрая напълно тъждествени. За родителите чужденецът вече е синът им, а за Ана той е изгубеният й съпруг. Разбира се, зрителят осъзнава, че героите не са изцелени от болката си, а преминават през естествени етапи на процеса на скърбенето. За тях фантазията е бягство от тежката реалност. Виждаме, че скръбта не е статична, че тя е спектър от състояния и движение между фази.

 

Задаваме си и въпроса: Кой е „другият“? Дали „другият“ не е само вътрешно измерение на нашите представи и ако е така, способни ли сме да изградим пълноценна връзка с човек, който действително отсъства? Самият Адриан започва да изживява едно фантазно приятелство с лек привкус на хомосексуалност с човека, чиято личност никога не е познавал.

 

Излизайки от полемиката за фантазията и реалността, поставят се и много етични въпроси в този филм. За „благородството“ на лъжата и дали истината винаги помага или е по-добре да излъжеш, за да предпазиш човека. Също неизменна военна тема, но този път не представена като героизъм, а по-скоро как и едните, и другите са жертви, „братя по съдба“ и колко е лоша войната, която превръща онези, които е можело да са приятели, във врагове.

„Само на 17“ борави с особен вид психологизъм, поднесен по виртуозно лек начин. Тук Франсоа Озон не просто нищи психологията на героите, той се занимава и с психологията на зрителите. Чрез всяко действие провокира очакванията и разбива клишето на типичната драма.

 

Филмът започва с лятна ваканция в Прованс, където Изабел изживява първата си любов. Сцената е класическа – топли летни вечери, пасторална романтика далече от града, безгрижието на младостта и първата омая на копнежа. Но след прибирането й в Париж разбираме, че Изабел не изпитва сантимент към лятната си афера и за нея интимността е просто игра, към която тя подхожда равнодушно. Докато връстниците й се влюбват и разлюбват, тя решава да проституира, без да е притисната от обстоятелства или да страда от материални и емоционални липси.

#кино

Документален филм за Одри Хепбърн разкрива една непозната страна на  живота ѝ

Документален филм за Одри Хепбърн разкрива една непозната страна на живота ѝ

Нов документален филм, за актрисата Одри Хепбърн (Audrey Hepburn), излиза на 30-ти ноември тази година. СТАНИ ДОБРОДЕТЕЛ ♥ Нов документален филм, за актрисата Одри Хепбърн (Audrey Hepburn), излиза на 30-ти ноември тази година. Това не е първият и вероятно няма...

Зрителят очаква подобна фабула да разкрие драма, система от причинно-следствени връзки, довеждащи до събитието, но филмът ни лишава от това. Изабел е 17-годишна французойка, идваща от добро семейство и подсигурена с всичко необходимо, за да живее добре, която решава да стане момиче на повикване, ей така, за забавление, без никакъв конфликт в живота й, който да я тласне натам.

 

Зараждат се две опозиционни двойки – драма-недрама и герой-негерой. Първата е подсилена и от факта, че драма има, но тя е единствено изживяна от близките на момичето, като реакция към нейната постъпка. Самата Изабел никога не отговаря на въпроса „Защо?“. Тя е красива и студена като статуя, непроницаема, присъства, но само тялом и така се превръща в негерой. Изабел е протагонист, за когото очакваме да научим много, да се разгърне и развие в хода на действията, но персоната й, макар и на фокус, остава загадка до самия край.

още за четене

WWF стартира кампания, посветена на борбата с престъпленията срещу дивата природа

WWF стартира кампания, посветена на борбата с престъпленията срещу дивата природа

Съвместен доклад на WWF и TRAFFIC определя престъпленията срещу дивата природа като „втората най-значителна заплаха за биоразнообразието след загубата на местообитания“.

Един родолюбец с добри намерения – дъновистът Иван Багрянов

Един родолюбец с добри намерения – дъновистът Иван Багрянов

За шеста поредна година ще се състои фестивалът „Срещи на младото европейско кино“, организиран от сдружение „Арте Урбана Колектив“. От 21-ви до 23-ти юни в зала „Славейков“ на Френския институт в България Специалистите изказват противоречиви мнения за събитията от...

14-то издание на фестивала „Антистатик“

14-то издание на фестивала „Антистатик“

Между 28 май и 6 юни в София ще се проведе 14-то издание на „Антистатик“ – на живо – което сякаш е по-важно от всякога. Между 28-ми май и 6-ти юни в София ще се проведе 14-то издание на „Антистатик“ – на живо, което сякаш е по-важно от всякога. След една изключително...

Ритуали и поверия през То̀доровата седмица

Ритуали и поверия през То̀доровата седмица

Ритуали и поверия през То̀доровата седмица. Заветът на старите българи за възстановяване баланса на силите между земния и отвъдния свят.снимка: Michael AnfangСТАНИ ДОБРОДЕТЕЛ ♥Заветът на старите българи за възстановяване баланса на силите между земния и...

Аксиния Михайлова за наградата „Макс Жакоб“

Аксиния Михайлова за наградата „Макс Жакоб“

Съвсем наскоро поетесата Аксиния Михайлова получи престижната френска награда „Макс Жакоб“ с книгата си „Целувката на времето“. Това е втора награда от Франция, след наградата „Гийом Аполинер“ през 2014 г., и втора книга, писана директно на френски език. Новината е...

Български къщи и хотели от приказките

Български къщи и хотели от приказките

Мюзикълът като жанр все още е ново понятие за българската театрална сцена, въпреки все по-честите опити с известни автори и заглавия. България е известна по света, освен с красивата си природа и вкусна традиционна кухня, също и с интересната възрожденска архитектура,...

„Изкуството на боклука“ през очите на Артур Бордало (Бордало II)

„Изкуството на боклука“ през очите на Артур Бордало (Бордало II)

Темата за проблема с боклука е доста широко дискутирана навсякъде по света. Проблемът с последващото замърсяване на околната среда и водата се отразява на всички нива в обществото. Темата за проблема с боклука е доста широко дискутирана навсякъде по света. Проблемът с...

Съветите на Страхил: Защо авокадото е толкова полезно?

Съветите на Страхил: Защо авокадото е толкова полезно?

Може да се каже, че авокадото е уникален вид плод. Може да се каже, че авокадото е уникален вид плод. Повечето плодове са богати основно на въглехидрати, докато авокадото съдържа голямо количество полезни мазнини. Благодарение на своята висока хранителна стойност,...

Pin It on Pinterest

Share This