През 2011 г. идеята да се създаде нов клуб за културни инициативи във В. Търново се заражда в разговор между участници от арт група „Идействие“ и галерия „Ателие“. Клубът се появи, за да изчезне малко преди да навърши три години.
Клуб „Таралеж“ беше едно от скритите места, в които се раззеленяваха цветята на импулса да създаваш, изгряваше слънцето на свободата да експериментираш. Събирахме се, за да видим новата изложба, да изгледаме и да обсъдим избрания филм. Представяха се поетични, белетристични, български и чужди книги, комикси. Градът се събуждаше с фестивали, присъствахме на театрални постановки, спектакли, инсталации, рецитали, запознавахме се с творци, дошли като че ли от непознат кът на мисълта и въображението. Запознавахме се с хора, с които разговорите за един необикновен художник или обичан автор продължаваха с часове, ставахме част от работилници, слушахме музика в дъжда, криехме там идеите си за изкуство. Сега скритото място стана спомен, един идиличен, споделен и въздействащ спомен.
Народната мъдрост, която четиримата приятели бяха избрали за мото на клуба, гласеше: „Таралежа – туй е птица упорита, не я ли сриташ, не излита.“ В Търновската обществена гора таралежите се разлетяха и остана само пътечката до Самоводската чаршия, която ни отвежда назад към спомена.
Адриана Христова е един от тези таралежи, които ни приветстваха в своя клуб, които инициираха изложби, четения и какви ли не други събития. Живяла по една година в Загреб, Хърватска и Букурещ, Румъния. Завършила живопис и графика във Факултета по изобразителни изкуства към Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, сега тя преподава рисуване и рисува.
Рисуването за нея е едно завръщане. В нейните илюстрации присъстват като мотиви мечтателния полет, повторното спомняне на непонятно красивото, на истински детското. Занимава се и с планинарство, пътува, и нейната обич към природата прелива от това, което създава. Така, дали с акварели, дали с пастели, или според подсказаната от самата идея за творба техника, тази обич води след себе си и запълва платната с животни, птици, дървета, цветя, облаци…
Адриана Христова придава и символно значение на някои от образите, поставя знаци, оставя път към тайното и магическото виждане за природата и за човека – и техния общ в плана на изобразеното свят. Нейните илюстрации ни препращат не само към детството и към природата, но и към преосмисляне на урбанистичното, далеч от бурята на всекидневното, някъде в пространството над нас, в психологически и във физически аспект, към аурата на съня, към надрастването и преоткриването, към онова, което крием от самите нас.
Нейната първа изложба „A Hidden Place“ се състоя в края на 2012 г. в клуб „Таралеж“. Тогава тя се подписваше под илюстрациите RITSU. Тази изложба е част от спомена. Но няма нужда да си спомняме. Тези картини и изкуството, когато то има своя собствена сила, остават в сегашно време.
